Нямам идея кога ще пусна още, това да ви е известно.
Гледах изгрева през малкото таванско прозорче. Не бях обикновенна тийнейджърка. Преди години родителите ми починаха. Сполетя ги цунами, явно просто са нямали късмет. Живях с баба си, но и тя почина преди три години. Съвсем сама съм. Работя като камериерка в хотел "Уейв" след училище, за да си плащам наема на таванското помещение. Нямам много пари.
Стананах от дървения стол и тръгнах към банята. Беше малка с мивка и вана с душ. Когато наех помещението беше пълна кочина, но за един ден го стегнах. Погледнах се в огледалото. Бях чернокоса, правата ми коса падаше свободно малко под рамената. Имах синьo-зелени очи. Живеех на Хаваите, така че имах доста добре оформен тен. Днес беше събота. Още вчера вечерта бях свършила с домашните за понеделник и уикенда ми беше свободен. Имах доста познати, но само една приятелка. Лили. Невероятно момиче. Познаваме се още от малки. Тя имаше пепеляво руса коса и сини очи. Добре оформено тяло. Едно от най-харесваните момичета в училище.
Взех един душ, облякох униформата за работа. Не беше нищо особено. Бял потник с името на хотела и черна къса пола. Хванах косата си на конска опашка и тръгнах към хотела, като преди това взех плажната си чанта. Смяната ми свършваше на обяд и щях да ходя на плажа със Лили.
И така денят ми започна, както всеки друг.
Днес нямаше много работа и смяната ми мина изключително неусетно. Минах през офиса на шефа ми за си взема заплата и тръгнах към плажа. Слънцето огравяше всяка част от Хаваите. Плажа беше препълнен. Лили , както винаги закъсняваше. Почаках пет минути.
-Натали, съжелявам, съжелявам. Имаше задръстване- оправда се тя и ме прегърна.
-Няма проблем. -отгорих аз. Стигнах ме до обичайното ни място, където се печахме. Сложихме банските и легнахме върху кърпите. Слънцето прогаряше кожата ми, днес беше голяма жега.
-Е, как мина смяната ти ?-попита Лили.
-Както всяка друга. -отговорих. Пресегнах се към чантата си и сложих слънчевите очила. Започнах да заоглеждам момчетата по плажа. Изведнъж едно момче на около двайсет застана пред мен. Беше висок, строен. Със шоколадов тен, мускулест. Късо подстригана черна коса и какаови очи.
-С какво да ви помогна - попитах учтиво аз.
-Ваша ли е червената кола ?
-Да. -отговорих аз.
-Ожулили сте предницата ми, ако може да дойдете със мен. - обясни той.
-Но, приятелката ми я караше днес. Аз не съм ...
-Моля ви без оправдания, щом е ваша значи вие сте отговорна. - каза строго той. Супер не стига, че една смогвах със сметките, ами и ремонта на колата му щях да плащам.
-Лили, сега се връщам.-казах аз и тръгнах.
Червените шорти на момчето очертаваха много добре фигурата му.
-Не ти се представих. Аз съм Ноел. -каза той
-Натали.
Стигнах до паркинга и онемях. Не можех да платя ремонта на тази кола !
Момчето, на което Лили беше счупила предницата имаше Spyker C12 Zagato. Нямаше начин да платя ремонта на тази кола. Беше прекалено скъпа. Сигурно струваше цяло състояние.
-Аз наистина много съжелявам. -започнах.- Не ви лъжа, приятелката ми караше колата, аз бях на работа. Ще се опитам да платя всичко, но може ли някак си да е на изплащане, знам ли...
-Знаеш ли, какво ? Няма проблем. Не искам да те лишавам от парите ти, които сигурно са ти малко, ще се оправя и сам, баща ми има още десетки коли. Искаш ли да ти я подаря ?- присмя се той.
-Кретен. -казах аз и се върнах при Лили. Обясних й какво става и тя започна да ми се извинява, но нямаше проблем. Бях се разминала. Мобилния ми звънна.
-Ало- чу се глас от слушалката- С Натали Маккарт ли разговарям ?
-Да, кой се обажда ?-попитах.
-Нати, сложно е. Би ли дошла в кафе "Джуси" ? Трябва да говоря със теб. Аз съм чичо ти.- каза гласа отсреща. Беше мъжки, грапав, но някак си приведлив.
-Чичо ми ? Татко ми каза, че така й не можел да се свърже с теб. За какво искаш да говорим ?- попитах сериозно аз.
-За богатството ти.-отговори мъжа.
-Моето богатство ?-удивих се.
Нямах много дрехи, а и бях за два дена в Америка, така че нямах много багаж. Оставих го в ъгъла и легнах да спя.
На сутинта станах, взех душ, хапнах един банан за закуска в чест на Лили (тя много ги обича) и тръгнах към пристанището.
В ръчния багаж си бях взела плод. Отново банан. Бяха любими и на мен. Имах една книга, списание и кръстословица и ето, че стана време да се качвам на кораба. Беше огромен. На билета ми пишеше първа класа, явно беше доста скъпо, имаше доста хора, които се качваха. Никога преди не се бях возила на кораб, затова за мен щеше да е невероятно приключение.
Пътуането не беше дълго. След пет часа вече бях във Нюпорт. Времето бе слънчево, точно както го обичах. Чичо Карлос ме посрещна и ме заведе във хотела. Беше голям и доста богаташки, но нали трябва да свиквам. Освежих се и реших да излезна и да се разгледам из града. Срещата с адвоката беше утре сутринта, така че днес бях напълно свободна. Карлос ми беше оставил пари, за да не харча моите, които не бяха много, но явно чичо беше заможен, защото ми даде повече от необходимото. Взех душ, сложих къса бяла рокля и сандали. Хванах косата си на конска опашка и тръгнах към изхода на хотела.
Повървях малко и стигнах до някакво заведение. Имах нужда от питие. Вътре светлината беше слаба, нямаше много хора. Стигнах до бара.
-Едно мартини, моля. - поръчах. Започнах да премислям всичко. От утре щях да наследя всичко. Щях да имам всичко. Защо да продължавам да съм тъжна ?
-Свободно ли е ?- чу се познат глас. Беше момчето, чииято кола Лили блъснала.
-О, не пак ли ти ?-изтенах отчаяно аз. -Какво търсиш тук ? Не си ли на Хаваите ?
-Там съм само на почивка. Уча във Ню Йорк. Аз съм Чък- усмхна се той.
-Натали. -казах студено аз.
-Извинявай, че се държах като кретен вчера...
-Хайде да идем на друго място какво ще кажеш - предложих.
Косите ми разпиляха върху пясъка. Водата се плискаше с тялото ми. Обвих крак около Чък. Устните му бяха топли и меки. Докато се усетя се оказах на плажа, целувайки се с него. Завъртихме се и се озовахме във водата. И двамата се засмяхме и отново последва целувка. И още една, и още една.
И още много повече от това.
Гледах изгрева през малкото таванско прозорче. Не бях обикновенна тийнейджърка. Преди години родителите ми починаха. Сполетя ги цунами, явно просто са нямали късмет. Живях с баба си, но и тя почина преди три години. Съвсем сама съм. Работя като камериерка в хотел "Уейв" след училище, за да си плащам наема на таванското помещение. Нямам много пари.
Стананах от дървения стол и тръгнах към банята. Беше малка с мивка и вана с душ. Когато наех помещението беше пълна кочина, но за един ден го стегнах. Погледнах се в огледалото. Бях чернокоса, правата ми коса падаше свободно малко под рамената. Имах синьo-зелени очи. Живеех на Хаваите, така че имах доста добре оформен тен. Днес беше събота. Още вчера вечерта бях свършила с домашните за понеделник и уикенда ми беше свободен. Имах доста познати, но само една приятелка. Лили. Невероятно момиче. Познаваме се още от малки. Тя имаше пепеляво руса коса и сини очи. Добре оформено тяло. Едно от най-харесваните момичета в училище.
Взех един душ, облякох униформата за работа. Не беше нищо особено. Бял потник с името на хотела и черна къса пола. Хванах косата си на конска опашка и тръгнах към хотела, като преди това взех плажната си чанта. Смяната ми свършваше на обяд и щях да ходя на плажа със Лили.
И така денят ми започна, както всеки друг.
Днес нямаше много работа и смяната ми мина изключително неусетно. Минах през офиса на шефа ми за си взема заплата и тръгнах към плажа. Слънцето огравяше всяка част от Хаваите. Плажа беше препълнен. Лили , както винаги закъсняваше. Почаках пет минути.
-Натали, съжелявам, съжелявам. Имаше задръстване- оправда се тя и ме прегърна.
-Няма проблем. -отгорих аз. Стигнах ме до обичайното ни място, където се печахме. Сложихме банските и легнахме върху кърпите. Слънцето прогаряше кожата ми, днес беше голяма жега.
-Е, как мина смяната ти ?-попита Лили.
-Както всяка друга. -отговорих. Пресегнах се към чантата си и сложих слънчевите очила. Започнах да заоглеждам момчетата по плажа. Изведнъж едно момче на около двайсет застана пред мен. Беше висок, строен. Със шоколадов тен, мускулест. Късо подстригана черна коса и какаови очи.
-С какво да ви помогна - попитах учтиво аз.
-Ваша ли е червената кола ?
-Да. -отговорих аз.
-Ожулили сте предницата ми, ако може да дойдете със мен. - обясни той.
-Но, приятелката ми я караше днес. Аз не съм ...
-Моля ви без оправдания, щом е ваша значи вие сте отговорна. - каза строго той. Супер не стига, че една смогвах със сметките, ами и ремонта на колата му щях да плащам.
-Лили, сега се връщам.-казах аз и тръгнах.
Червените шорти на момчето очертаваха много добре фигурата му.
-Не ти се представих. Аз съм Ноел. -каза той
-Натали.
Стигнах до паркинга и онемях. Не можех да платя ремонта на тази кола !
Момчето, на което Лили беше счупила предницата имаше Spyker C12 Zagato. Нямаше начин да платя ремонта на тази кола. Беше прекалено скъпа. Сигурно струваше цяло състояние.
-Аз наистина много съжелявам. -започнах.- Не ви лъжа, приятелката ми караше колата, аз бях на работа. Ще се опитам да платя всичко, но може ли някак си да е на изплащане, знам ли...
-Знаеш ли, какво ? Няма проблем. Не искам да те лишавам от парите ти, които сигурно са ти малко, ще се оправя и сам, баща ми има още десетки коли. Искаш ли да ти я подаря ?- присмя се той.
-Кретен. -казах аз и се върнах при Лили. Обясних й какво става и тя започна да ми се извинява, но нямаше проблем. Бях се разминала. Мобилния ми звънна.
-Ало- чу се глас от слушалката- С Натали Маккарт ли разговарям ?
-Да, кой се обажда ?-попитах.
-Нати, сложно е. Би ли дошла в кафе "Джуси" ? Трябва да говоря със теб. Аз съм чичо ти.- каза гласа отсреща. Беше мъжки, грапав, но някак си приведлив.
-Чичо ми ? Татко ми каза, че така й не можел да се свърже с теб. За какво искаш да говорим ?- попитах сериозно аз.
-За богатството ти.-отговори мъжа.
-Моето богатство ?-удивих се.
Нямах много дрехи, а и бях за два дена в Америка, така че нямах много багаж. Оставих го в ъгъла и легнах да спя.
На сутинта станах, взех душ, хапнах един банан за закуска в чест на Лили (тя много ги обича) и тръгнах към пристанището.
В ръчния багаж си бях взела плод. Отново банан. Бяха любими и на мен. Имах една книга, списание и кръстословица и ето, че стана време да се качвам на кораба. Беше огромен. На билета ми пишеше първа класа, явно беше доста скъпо, имаше доста хора, които се качваха. Никога преди не се бях возила на кораб, затова за мен щеше да е невероятно приключение.
Пътуането не беше дълго. След пет часа вече бях във Нюпорт. Времето бе слънчево, точно както го обичах. Чичо Карлос ме посрещна и ме заведе във хотела. Беше голям и доста богаташки, но нали трябва да свиквам. Освежих се и реших да излезна и да се разгледам из града. Срещата с адвоката беше утре сутринта, така че днес бях напълно свободна. Карлос ми беше оставил пари, за да не харча моите, които не бяха много, но явно чичо беше заможен, защото ми даде повече от необходимото. Взех душ, сложих къса бяла рокля и сандали. Хванах косата си на конска опашка и тръгнах към изхода на хотела.
Повървях малко и стигнах до някакво заведение. Имах нужда от питие. Вътре светлината беше слаба, нямаше много хора. Стигнах до бара.
-Едно мартини, моля. - поръчах. Започнах да премислям всичко. От утре щях да наследя всичко. Щях да имам всичко. Защо да продължавам да съм тъжна ?
-Свободно ли е ?- чу се познат глас. Беше момчето, чииято кола Лили блъснала.
-О, не пак ли ти ?-изтенах отчаяно аз. -Какво търсиш тук ? Не си ли на Хаваите ?
-Там съм само на почивка. Уча във Ню Йорк. Аз съм Чък- усмхна се той.
-Натали. -казах студено аз.
-Извинявай, че се държах като кретен вчера...
-Хайде да идем на друго място какво ще кажеш - предложих.
Косите ми разпиляха върху пясъка. Водата се плискаше с тялото ми. Обвих крак около Чък. Устните му бяха топли и меки. Докато се усетя се оказах на плажа, целувайки се с него. Завъртихме се и се озовахме във водата. И двамата се засмяхме и отново последва целувка. И още една, и още една.
И още много повече от това.
